НАД 60% ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ПОДКРЕПЯТ ИНОВАЦИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО, НО САМО 42% СА ЧУВАЛИ ПОНЯТИЕТО ИНОВАТИВНО УЧИЛИЩЕ ИЛИ ИНОВАТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ.
Данните са от изследване на агенция „Тренд“ сред 1006 респонденти на възраст над 18г. по метода на пряко стандартизирано интервю „лице в лице“, проведено в периода 4-10 ноември 2025 г. Темата ИНОВАЦИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА УМЕНИЯ НА БЪДЕЩЕТО бе поставена от сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ в обществена дискусия проведена на 26.01.2026 г. с подкрепата на Фондация „ Конрад Аденауер“ в България.
„Иновациите в образованието не са непременно свързани с технологиите, макар и технологиите вече да са интегрирана част от образованието. Иновациите в образованието са свързани с нови подходи, нови методики – това предизвиква по-голям интерес от страна на младите хора и разбира се към формирането на умения и нагали за сметка на заучаването без разбиране“, така г-жа Йорданка Фандъкова, председател на сдружението „Граждани за европейско развитие на България“ и модератор на дискусията даде старт на събитието и представи основните панелисти:
За трите И-та, които гарантират успешното бъдеще на страната - Вицепремиерът и Министър на иновациите и растежа г-н Томислав Дончев,
За постигнатото и плановете за модернизация на българското образование - Министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев,
За ефекта от приложените добри практики в сферата на иновациите в училище - Директорът на Втора английска езикова гимназия г-жа Веселина Иванова.
За нагласите на българските граждани по отношение на иновациите и образованието - Изследователят от агенция „Тренд“ г-жа Евелина Славкова.
Комисар Екатерина Захариева приветства участниците в събитието: „Темите, които ни събират иновации, образование и умения за бъдещето са сред най-важните за България и за цяла Европа. Защо точно сега – защото днес истинската сила на една икономика идва от образованието и от добавената стойност, която създаваме….. С по-добри умения за учителите, с възможности за непрекъсната квалификация, с масирани инвестиции в училищната инфраструктура и със силен фокус върху творческите и социалните умения на младите хора….“ Пълният запис на видеоприветствието може да намерите ТУК.
Г-жа Евелина Славкова, агенция „Тренд“: „Важно е не само да дадем таблети на учениците, но и да работим върху подхода при който се използват“.
Дискусията започна с данните от изследването, което затвърди усещането, че иновациите в образованието в по-голяма степен се свързват с технологиите. Според 40% от респондентите най-полезни иновации за учениците е „използване на дигитални технологии (компютри, таблети, онлайн платформи). За 36% най-полезното е „въвеждане на практически проекто-базирани знания“, 25% подкрепят „индивидуалния подход, според способностите на ученика“, 19% са за „повече извънкласни и творчески дейности“, а 15% поставят „гъвкави учебни програми и дистанционно обучение“. Най-важният принцип в иновативното образование според мнозинството от 36% е „учениците да участват активно в учебния процес“, а 43% свързват иновациите в образованието с „по-добра подготовка за пазара на труда“. Консервативната система и бюрокрацията (36%), както и не достатъчната подготовка на учителите (35%) са 2 от най-значимите пречки пред въвеждане на иновациите в образованието, според две трети от респондентите.
Въпросите от изследването са с предварително зададени опции и възможност за повече от един отговори.
Вицепремиерът г-н Томислав Дончев: „Пътят към богатството е икономика на високата добавена стойност“
„От какво образование имаме нужда за да постигнем „икономика на висока добавена стойност“ бе въпросът от г-жа Йорданка Фандъкова към Вицепремиера г-н Т. Дончев, който започна с конкретен пример – подкрепата за Техническото училище за електронни системи (ТУЕС). „Чрез сложна система от бартерни сделки с Министерството на отбраната успяхме да получим двете големи сгради до София Тех Парк, като едната сграда ще се използва за образователна база на ТУЕС. Идеята е учениците да използват и базата на София Тех Парк, където сега има един супер компютър, но вече има спечелен проект за още един супер компютър, там е ИНСАЙТ, там са други водещи компании. Така се създава еко система на едно място, което е много ценно за учениците. Вече имаме план от Министерството на иновациите и растежа да се прехвърлят средства и да се започне проектиране на сградата. От всичко казано от г-жа Славкова е ясно, че ние имаме обществен консенсус. Ако направим контен анализ на политическото говорене, думите индустрия иновации присъстват много рядко, или не присъстват, а ние имаме обществен консенсус по темата. Надявам се този обществен консенсус да се превърне в политически натиск – всички политици от всички партии да се фокусират по темата и нещата , които могат да дръпнат много по агресивно икономиката ни напред. Не можете да станете по-богати чрез разпределение на бюджета. Пътят към богатството е икономика на висока добавена стойност…..“
Министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев: „Културата на иновациите заменя културата на формализма“
„….Необходимо е да сменим тази доминираща култура на формализъм и стандартизация, която се изразява в проверка на документите, а не да се насърчава културата на иновациите. Като не може да се оцени резултата и усилията на едно училище се замества тази невъзможност с оценка на документа. Необходимо е да преминем на следващо ниво на акредитирани иновации. Обсъждахме в Министерството дали за това е необходима законова промяна или може да се направи само с наредба или други подзаконови актове. Все пак е необходима минимална законова промяна и аз съжалявам, че този разговор го започнахме след като предложихме пакета с 25 промени в закона за предучилищното и училищното образование. Надяваме се в бъдеще да има едно съзидателно мнозинство, което да приеме тези промени. Тогава можем да добавим и една такава промяна – режим за акредитирани иновации. Това означава в много по-голяма степен да се доверим на училища, без да искаме разработване и одобрение на конкретни проекти. Тази култура на иновации минава през всички нива в образователната система. Най – важният ресурс на системата е креативният и иновативен учител, учителят който излиза от рутината, проявява креативност, за да мотивира в по-голяма степен учениците. …… От 2016 увеличаваме броя на местата във висшите училища за инженерните и математически науки. Статистиката показваше, че на 100 пенсионирани инженери се обучават само 40……Много важно е да постигнем жива система и да сме достатъчно реактивни……..Според ОИСР българските училища са едни от най-дигитализираните, а за разлика от други страни училищата в селата в България са много по-добре дигитализирани от тези в градовете.“
Директорът на Втора английска езикова г-жа Веселина Иванова: „Технологиите не са достатъчни, за да се изгради иновативна култура“
Г-жа Йорданка Фандъкова: „Модернизацията на българското образование трябва да се прави на базата на добрите модели - резултат от креативността на българските учители, на училищата, които създават образователни иновации и споделят своите добри практики - пример за интегрирано обучение по природни науки с използване на технологии ни показа директорът на Втора английска езикова гимназия - госпожа Иванова. Преди много години един от първите СТЕМ кабинети, който се откри в София бе във Втора английска езикова гимназия. Това беше преди около 10г. и аз присъствах на урок, който никога няма да забравя – урок по биология и химия в иновативна среда, където децата творяха, а учителите бяха само модератори. Училищата са креативни и промените стават от долу на горе, а много добър пример за това е Втора английска езикова гимназия“. Презентация на директора на Втора английска езикова гимназия г-жа Веселина Иванова може да бъде намерена ТУК.
Мария Чакърова, експерт във Фондация „Конрад Аденауер“ – България: „Фондация ‚Конрад Аденауер“ остава ангажирана с темата на днешната дискусия и събира в едно място политика, практика, научни изследвания и ценности.“ Г-жа Чакърова представи нова публикация на Фондацията за „Дуалното професионално обучение в Германия“.
„Едно от основните обещания, които дава социалната пазарна икономика, е че всички ще участват в разпределянето на благосъстоянието. Свободната конкуренция в условията на пазарна икономика води до по-висока производителност на обществото и до нарастване на благосъстоянието. Индивидуалните доходи на хората, т.е. техният личен дял в нарастването на производителността, зависят от много фактори – от индивидуалните решения, положените усилия, таланта, но и от късмета. Неравенството в доходите се приема от хората, ако съществува усещането, че достъпът до възможностите е справедлив. Ключът към равни възможности е образователната система, тъй като доброто образование намалява риска от безработица и увеличава средния доход. Дуалното професионално обучение е стълб на германската образователна система и играе важна роля в социалната пазарна икономика. Не съществуват формални ограничения за достъп до професионалното образование и обучение. Всеки ученик може да кандидатства за място за обучение, независимо от това дали и кое училище е завършил. Това подобрява достъпа до обучение и дава възможност на широк кръг от населението да придобие призната професионална квалификация и по този начин да получи добри шансове на пазара на труда.“
Защо дуалното професионално обучение е част от социалната пазарна икономика? Как възниква дуалното професионално обучение в Германия? Как е структурирана германската образователна система? Какво представлява дуалното професионално обучение? Кои професии обхваща дуалното професионално обучение? , това са само част от въпросите, чийто отговори може да намерите в електронната публикация ТУК. Ако желаете да получите хартиеното издание пишете на електронната поща на сдружение „ГЕРБ“. Фондация „Конрад Аденауер“ разпространява книжното издание безплатно.











