
Изкуственият интелект и сигурността в онлайн и офлайн средата: Какво предстои?
Динамичното навлизане на изкуствения интелект в нашето ежедневие и свързаните с това възможности и проблеми бе основен фокус на дискусия, организирана от Сдружение Граждани за европейско развитие на България, която се проведе на 27.05.2024 г. Тази тема изисква вниманието както на европейско, така и на национално ниво, за това форумът събра заедно експерти, граждани, бизнес, ползватели и политици, които ще взимат решения на европейско и национално ниво. „Ние не можем да си задаваме въпроса ДАЛИ да има изкуствен интелект, а да мислим заедно как изкуственият интелект да бъде в полза на естествения интелект и да направи нашия живот по-добър.“, каза г-жа Йорданка Фандъкова, председател на сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Тя припомни и данни от проучване на социологическа агенция „Тренд“ от май, 2023 г., според които 45% от българите смятат, че изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места, 37% се притесняват, че може да замени човешкия труд в тяхната сфера. Близо една пета споделят мнението, че изкуственият интелект трябва да бъде забранен, защото създава опасност за хората. По интересен е процента на български граждани, които заявяват, че не знаят какво е изкуствен интелект – 63%, а всеки 4 от 10 души изразяват отрицателно отношение към използването му. Младите са най-позитивно настроени, а с покачване на възрастта делът отрицателни отговори се увеличава.
Рая Назарян, кандидат на ГЕРБ на народен представител сподели, че партньорството между българските представители в Европейския парламент и народните представители в българския Парламент е ключово за адаптиране на европейските регулации на национално ниво, както и обратното – да се чува българският глас в Европа.
Доброслав Димитров, председател на BASCOM подчерта, че изкуственият интелект може да бъде „изравнител“ в разделението на обществата и хората. Ако до сега говорим за „две скорости“, за държави, които са по-напред или по-назад в своето икономическо развитие, то изкуственият интелект може да изравни нивата, стига да развием креативното си мислене. „Дигитализацията“ беше вчера, днес е „изкуствения интелект“ и ние трябва да действаме много бързо. Какво трябва да можем, за да се справим?, попита Доброслав Димитров и отговори: Образование? Мислене? Можене? Адаптивност? – всичко заедно!
„Истина е, че на тази тема отдадох голяма част от моите два мандата като евродепутат“, сподели Ева Майдъл, кандидат за Европейския парламент от листата на ГЕРБ. „Бях част от почти всички основни законодателни процеси по тези въпроси, включително първия в света закон за изкуствения интелект. Водещо в работата ми беше да търсим баланса между развитието на технологиите и предпазването на гражданите.“
Владимир Данаилов и Осман Ислямов, кандидати в листите на ГЕРБ за Народното събрание, подчертаха ролята на изкуствения интелект за конкурентоспособността на българския бизнес – регулациите не бива да спират развитието, но задължително трябва да търсят баланса между осигуряване път на иновациите и защита на личните данни и правата на гражданите.
В дискусията се включи и Кристина Ешкенази, Председател на Биотехнологичен и здравен клъстер, която подчерта динамичното навлизане на изкуствения интелект във всички сфери на нашия живот. Този факт изисква съвместни усилия от бизнес, граждани, политици, иноватори, за да се създадат условия изкуствения интелект да помага, а не да създава проблеми.
„Процесът за взимане на тези решения няма дълъг времеви хоризонт, бързото развитие на изкуствения интелект изисква тези решения да бъдат взимани в следващата година, а дори бих казала в следващите месеци. Ние от сдружение Граждани за европейско развитие на България продължаваме да бъдем форум за обсъждане и търсене на по- добрите решения в областта на образованието и законодателството, за да преодолеем дигиталното разделение и осигурим условия, в които изкуствения интелект ще бъде в услуга на хората от всички възрасти“, обобщи Йорданка Фандъкова, председател на сдружението.

